Постинг
06.07.2018 14:22 -
Вяра
Имам си една мечта,
изпълнена с чест и доброта.
Тя ме изпълва и ми дава сила,
да правя каквото съм си наумила.
Мечтата ми е скромна, мечтата ми е малка,
тя не иска дори хиледарка.
Не иска апартамент или кола,
а иска капчица добрина.
Мечтая за нещо далечно и неосъществимо,
може би дори необяснимо.
Не, не искам да летя.
Искам да изчезна с на бурята плача.
Искам от таз земя да се затрия
и в земята черна да изгния.
Да литна в небитието
през някое жежко лето.
Защото сърце ми веке не издържа
толкоз чернилка да задържа.
Вяра вече в нищо нямам
и остана ми само да страдам.
Животът с бясна сила ме ограби
и на произвола на съдбата ме остави.
Превърна ме във просяк морен
и ми остави само един хубав спомен.
За живота ми със вяра,
от която нищо не остана.
Мрачни са дните ми без нея
и само за спасение копнея.
28. Защо хората боледуват? - Сто въпроса...
29. Защо хората се разболяват от рак? - ...
30. Какво е знанието? - Сто въпроса към ...
29. Защо хората се разболяват от рак? - ...
30. Какво е знанието? - Сто въпроса към ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 6