– Какво да кажа – отвърнах аз. – За да бъде даден правилен отговор на този въпрос, трябва да мине време, да се дадат отговори на множество други въпроси.
– Като например?
– Какво е борбата и за какво се борим. Да кажем, ако аз се боря за по-ниски цени на горивата, ти за повече паркове и зеленина около нас, то трети човек ще се бори за опазването на видрите например. Виждаш ли – всеки човек се бори за нещо различно, съответно смисълът на живота за всеки един от нас е различен сам по себе си.
– А ти за какво се бориш? – беше следващият вцепеняващ въпрос.
– Аз ли? За един по-добър свят.
– Нали знаеш, че това няма да се случи, докато си жив?
– Е, и? Това не ми пречи да опитам. А и ако всеки разсъждава като теб, светът няма да стигне доникъде. Все сте черногледи, все лошата страна гледате. Нямате поглед напред, идея за бъдещето. Ако всички сме заедно в тази борба, която е в наш интерес, ще постигнем всичко. Ще бъдем съвършени.
– Никой не е съвършен.
– Това е така, но нищо не пречи да се стремим към съвършенството, нали? - отвърнах аз, учуден от прямотата на събеседника си.
– Нищо не пречи, но кому е нужно?
– Ти не разбираш, нужно е. И то повече от всякога! Да се стремиш към съвършенство в един болен свят е повече от нужно. Когато никой не го е грижа за другия и гледа само себе си. Когато да споделиш, е грешно. Когато всеки те лъже, мами и манипулира както си иска. Ти си сам, разбери го. Ако не си съвършен, или поне ако не се стремиш към въпросното съвършенство, си загубен.
– Добре, добре, философе, не ми се карай… – грубо рече той. – кажи ми сега за Ада и Рая. Какво мислиш за тях?
– Пак бягаш от темата, като виждаш, че губиш. Адът е различен при всеки един от нас. Изобщо не е пъкъл, изпълнен с дим и огън и миризма на сяра. И не е след смъртта. Адът е тук и сега, по време на съзнателния ни живот. Всеки един от нас минава през своя Ад, тук на Земята. Ти от какво се страхуваш най-много?
– От провала.
– Е, а колко пъти си се провалял?
– Достатъчно. – отсече той.
– Значи точно толкова пъти си минал през своя личен Ад. Ето това е Адът, не разбираш ли? Нашите страхове и броят пъти, през които ги изпитваме. Мен например ме е страх от самотата. И знаеш ли колко пъти съм се чувствал сам? Голям стаж имам в Ада си. Раят е устроен на същият принцип. Всяко щастие, което ти се случи е част от твоя личен Рай.
– Ти каза, че имаш поглед към бъдещето. Какво е първото нещо, което виждаш че ще се случи занапред?
Усмихнах се. Точно този въпрос очаквах, затова и споменах бъдещето.
– Сега виждам, че след 3 дни ще съм на погребение.
– На чие? – сепна се събеседникът ми.
– На твоето. – отвърнах кротко аз, извадих пистолета си от джоба и го прострелях в главата.
Да си наемен убиец има своите тънкости. Трябва да прецениш мишената си, в случая моята беше един глуповат и доста наивен любовник. Не беше трудно, но си имаше тънкости. Господин Елиът щеше да е доволен от добре свършената работа.
След три дни беше погребението. Валеше дъжд и почти нямаше хора. На няколко метра от себе си съзрях господин Елиът. Той ми се усмихна.
Ерих Фром – Деструктивността е резултатъ...
Антинатализъм или къде е границата между...