Имам си една мечта, изпълнена с чест и доброта. Тя ме изпълва и ми дава сила, да правя каквото съм си наумила.   Мечтата ми е скромна, мечтата ми е малка,  тя не иска дори хиледарка. Не иска апартамент или кола, а иска капчица добрина.   Мечтая за нещо далечно и неосъществимо, може би дори необяснимо. Не, не искам да летя. Искам да изчезна с на бурята плача.   Искам от таз земя да се затрия и в земята черна да изгния. Да литна в небитието през някое жежко лето.   Защото сърце ми веке не издържа толкоз чернилка да задържа. Вяра вече в нищо нямам и остана ми само да страдам.   Животът с бясна сила ме ограби и на произвола на съдбата ме остави. Превърна ме във просяк морен и ми остави само един хубав спомен.   За живота ми със вяра, от която нищо не остана. Мрачни са дните ми без нея и само за спасение копнея.